The Cursed Hotel
Myth about origins of The Hotel . Not nececery the true story of the hotel's origins.
Преди много време нейде из северните равнини на Western Continent съществувал прекрасен хотел, прочут надлъж и шир с лукса и красотата си. Намирал се насред живописна местност, а край него минавал важен път. Собственикът бил бивш морски капитан от флотът на Night Empire, а съпругата му била от сенчестите хора. Те имали две дъщери, Тифани и Мерцедес, а домашният им любимец бил огромно животно, Звяр, което капитанът бил донесъл от плаванията си.
Проклятието издигнало, концентририрало и, подхранено от смъртта на детето и дядо му, се стоварило и по изгрев слънце с неописуема мощ върху хотела. Земята се разтресла неописуемо, сградата започнала да се разпада, а невидима преграда задържала цялото семейство на капитана и пероснала им в рушащия им се дом. Някои от гостите успели да се измкнат, други - не. Цялата красота на земята наоколо помръкнала и тя се превърнала в песъчлива пустош. Ала рухването на хотела било само началото. Не смърт сполетяла хванатите в руините. Наместо това те се намерили другаде, в друго измерение, където несекваща върволица от всякакви същества влизали в хотела и изисквали най-високо облужване. А ако някой ми откажел нещо или се оплачел, целият персонал изпитвали неописуеми страдания. И само от време на време, когато съществата спирали да идват, хотелът се появявал за нощ, две, или няколко в нашия свят, където да посрещне заблуден пътник. Ала ако пътникът не си тръгнел до сутринта, то той завинаги оставал част от хотела.
Хотелът се развивал чудесно и никога нищо не липсвало в него. Двете дъщери посрещали и настанявали посетителите, а за удобството им се грижели множество слуги. На разположение на гостите бил майстор готвач, за когото се твърдяло, че готвел всякоя ястие само по веднъж; танцова зала с умели учители по танци; просторни конюшни, които съперничели дори на имперските; и още и още...
Случило се веднъж в разгара на могъща буря друпав конник на стара дръглива кранта да пътува по пътя. Сред дъждовните пелени съзрял уютната светлинка, която се прокрадвала през спуснатите капаци на хотела, а не след дълго и самата сграда. Подскочило на човека сърцето от надежда, че е намерил скривалище от безмостните стихии и забързал натам. Стигнал той до белосаната ограда и се скрил под навеса над портите. Дверите били затворени, ала имало връвчица, свързана със звънец. Дръпнал я човекът и скоро чул стъпки отвъре. Двете сестри били дотичали да отворят, макар и да не очаквали гости в момента. Ала щом съзрели оръфаните дрехи и немощното добиче, бързо затръшнали вратите пред него без дори да го изчакат да продума. Само някакво малко прозорче се отворило и едната сестра, исторята мълчи коя, му заповядала незабавно да се маха от прага им. Замолил я човечеца да го пуснат с животното му на завет. Не молел нито за топла постеля, нито за пищна маса, а само за малко сушинка и ако им останали огризки от трапезата. Ала надменни били момичетата, и коравосърдечни освен това. Присмели се на нуждите му и го нахокали, че заради него са трябвало да излизат на студа. Видял, странника, че добро няма да получи и се свил до колкото можал под навеса над портите.
Ала не се харесало това на момичетата. Искали дрипльото да е възможно най-далеч от красивия им хотел. Затова изтичали те при баща си, вдигнали от леглото стария капитан и му казали, че някакъв безпаричен натрапник висял на портата. Дали че го будят, дали че някой искал нещо безплатно или за друго никой не знае, ала стария капитан мигом побеснял. Грабнал верния си боздуган и се завтекъл да прогони нарушителя. Отворил широко портите и замахнал яростно навън, и само късметът помогнал на непознатия да избегне удара. Ала страта кобила нямала същия късмет и бозуганът попаднал право в челото, раздробявайки черепа. Добичето мигом рухнало и не помръднало. Обърнал се старият капитан към натрапникът и го заплашил, че ще го сполети същото, ако мигом не се омете. Опитал се дрипльото да каже нещо, ала яростта на собственика го спряла. Грабнал си само дисагите и побягнал в дъжда. А капитанът и дъщерите му се прибрали и си легнали в топлите легал, сипейки ругатни подир клетника.
Но не обикновен дриплю пропъдили надменните хотелджии, а някогашен велик жрец. И макар отдавна да се бил отказал от ранг, звание и титли, все още пазел искрица от мощта си. И не пътувал сам. Дрипавите катища дрехи придържали привързан към него невръстният му внук. И не за себе си, а за него търсел подлсон и топлинка. Детето страдало, покосено от тежка болест или проклятие и вехнело с часове. Щом разбрал, дядото се завтрекал без да жали ни сили ни средства да го заведе в при най-добрите лечители и жреци, като пътьом изтощил до смърт не един и два коня. Това било причината и за окаяния му вид.
Бурята, умората и болестта обаче били изтощили малчоганът и той спял. Дядо му направил всичко възможно да се погрижи за детето, но и той бил на ръба на силите си. В пороя не успял нито да намери достатъчно сухи дървета и да накладе огън, нито да го стопли с магия... За това просто вървял напред и дирел някакъв заслон. Най-накрая намерил някаква сухинка и спрял. Но било вече късно. Дали от студеното време или от студенината в хората, или пък болестта го била надвила, но детето вече спяло сън, от който никога нямало да се събуди. Огорчението и мъката сграбчили сърцето на стария жрец и цялата му печал, цялата му горест и целия му живот се излели в тежко проклятие, най-тежкото, което си спомнял от много време.
Проклятието издигнало, концентририрало и, подхранено от смъртта на детето и дядо му, се стоварило и по изгрев слънце с неописуема мощ върху хотела. Земята се разтресла неописуемо, сградата започнала да се разпада, а невидима преграда задържала цялото семейство на капитана и пероснала им в рушащия им се дом. Някои от гостите успели да се измкнат, други - не. Цялата красота на земята наоколо помръкнала и тя се превърнала в песъчлива пустош. Ала рухването на хотела било само началото. Не смърт сполетяла хванатите в руините. Наместо това те се намерили другаде, в друго измерение, където несекваща върволица от всякакви същества влизали в хотела и изисквали най-високо облужване. А ако някой ми откажел нещо или се оплачел, целият персонал изпитвали неописуеми страдания. И само от време на време, когато съществата спирали да идват, хотелът се появявал за нощ, две, или няколко в нашия свят, където да посрещне заблуден пътник. Ала ако пътникът не си тръгнел до сутринта, то той завинаги оставал част от хотела.
Variations & Mutation
Според някои версии те пуснали дядото и дори се погрижили за детето, но когато разбрали, че няма как да им плати, сготвли малкия му го сервирали. Други трърдят, с дядото и внучето пътувало странно животно, хем куче, хем не съвсем. Сестрите толкова го харесали, че го поискали в отплата. Според версия единия вариант през нощта в съня им убили дядото и внука, а на сутринта си присвоили кучето, а според другата просто го задържали. И според двете на стуринта с изгрева кучето се превърнало в огромен демон и отнесло хотела в собственото си измерение.
In Art
Many painters are inspired by the legend for The Cursed Hotel to draw and there are many paintings of different views what is inside the Hotel. Few painters
