City of Varglara
Градът е изграден около Вълчия залив, където река Варга се влива в Тясното море. Градът е основан в като рибарско селище, но уникалния ландшфат го превръщат в удобно място за строеж на по-големи кораби. По време на дългото съперничество и войните между Нощната и Човешката империи, Варглара се налага като стратегически център и се разраства неимоверно, превръщайки се в един от най-големите градове в империята и най-големия крайбрежен град. С разрастването му, корабостроителницата също е разширявана и преоборудвана, ефективно превръщайки я в най-добрата в границите на Империята. Варглара е титулувана като морска столица на Старата Човешка империя.
След края на Великата война, при който на Нощната империя е разгърнат магическия купол, и започналият упадък на Човешката империя, управлението във Валглара първоначално застава твърдо зад имперската власт и императора, но в последствие оттегля подкрепата си и заема страната на въстаналото население. Само едно поколение след Купола, местният имперски наместник, дук Amrustil erd Vortdegal , обявява с последният си имперски манифест независимостта на Варглара от Империята и провъзгласява града за независимо херцогство Варглара. На всички, лоялни на Империята, е предоставена възможността да напуснат безпрепятствено, но малцина се възползват. Повечето, в това число целият гарнизон и всички капитани, базирани в града, отдават верността си на новото херцогство. Естествено, на централната власт това изобщо не се харесва и една армия е изпратена да усмири разбунтувалия се град. След отказа на Варглара да се предаде, градът е подложен на обсада. Без морска блокада и без цялостен план за овладяване на града, имперската армия скоро се оказва в неизгодно положение, а когато близките градове също отхвърлят върховенството на Империята и обединяват сили и армии, положението става тежко. Войските на Варглара и съюзниците ѝ скоро обкръжават и притискат имперската армия. Изправени пред избора дали да бъдат напълно разбити или да се предадат, повечето имперци предпочитат да сложат оръжие. Много от тях, страхувайки се от отмъщение от страна на Империята, предпочитат да се заселят в околността и в последствие да постъпят на служба в редиците на Съюза.
Първоначалният опит за въоръжено връщане на Варглара се проваля и в града са пристигат пратеници, които да уговорят мирното възстановяване на Имперския суверенитет. Посланиците обаче подхождат твърде арогантно и надменно, което напълно проваля и без това трудните преговори. Биват отзовани, а на тяхно място е изпратена нова, по-голяма армия със собствен команден състав, обсадна техника и обсадни инженери. Войната е кървава и брутална, но в крайна сметка Съюза на свободните градове надделява и Империята е принудена признае поражението си и независимостта им.
Херцогството бързо подобрява благосъстоянието и увеличава богатството и влиянието си щом веднъж се е освободило от тежестта на умираща Империя. Голяма част от финансите, плащани преди като налози към централната власт, сега биват вложени в самия град и околностите. Протичат сериозни преустройства и скоро зоните между корабостроителницата и северния бряг на залива, както и по протежение на северния бряг на Варга се изпълват изискани богаташки имения. Кварталите на юг също биват облагородени, макар и да и населението им да не се радва на чак такива богатства. Сериозни вложения са направени и в укрепване на отбранителните съоръжения. Крепостната стена около града е разширена и надстроена, издигнати са нови кули и бастиони. Издигната е нова стена по поречието на Варга, с която да се охранява и управлява движението по реката. Много преселници се стичат към града и се заселват в покрайнините му. Новопридобитите влияние и богатства обаче поражда напрежение между Варглара и някои от съюзниците на херцогството. Сключват се тайни договорки и се заражда прикрита опозиция. Рухването на Човешката империя само две поколения по-късно бързо води до засилване напрежението в Съюза. Градовете се групират в няколко враждебни помежду си фракции. Стига се до въоръжени сблъсъци, в които Рунтарил ерд Вортдегал, внукът на Амрустил, успява да срази вражеските градове като ги окупира или обсади. Военните му успехи са съчетани с умели политически ходове, които подсигуряват пълната победа. Градовете запазват в различна степен независимостта си, а повечето - дори и сегашното си управление. Все пак са победените са задължени да изплатят обезщетения в пари и натура, а част от най-големите противници на Варглара са прокудени надалеч. Херцогът прибягва и до редица династични бракове, с които се опитва да скрепи дълготраен мир между градовете. В дългосрочен план това наистина дава резултат и следващите поколения растат в относително спокойна и мирна обстановка.
Династичните бракове водят и до разрастване на херцогството, когато независимите градове Ругдарир, Малвирала, Наргларала и Сутралгала се отказват от суверинитета си и се превръщат в провинции на херцогството.
След края на Великата война, при който на Нощната империя е разгърнат магическия купол, и започналият упадък на Човешката империя, управлението във Валглара първоначално застава твърдо зад имперската власт и императора, но в последствие оттегля подкрепата си и заема страната на въстаналото население. Само едно поколение след Купола, местният имперски наместник, дук Amrustil erd Vortdegal , обявява с последният си имперски манифест независимостта на Варглара от Империята и провъзгласява града за независимо херцогство Варглара. На всички, лоялни на Империята, е предоставена възможността да напуснат безпрепятствено, но малцина се възползват. Повечето, в това число целият гарнизон и всички капитани, базирани в града, отдават верността си на новото херцогство. Естествено, на централната власт това изобщо не се харесва и една армия е изпратена да усмири разбунтувалия се град. След отказа на Варглара да се предаде, градът е подложен на обсада. Без морска блокада и без цялостен план за овладяване на града, имперската армия скоро се оказва в неизгодно положение, а когато близките градове също отхвърлят върховенството на Империята и обединяват сили и армии, положението става тежко. Войските на Варглара и съюзниците ѝ скоро обкръжават и притискат имперската армия. Изправени пред избора дали да бъдат напълно разбити или да се предадат, повечето имперци предпочитат да сложат оръжие. Много от тях, страхувайки се от отмъщение от страна на Империята, предпочитат да се заселят в околността и в последствие да постъпят на служба в редиците на Съюза.
Първоначалният опит за въоръжено връщане на Варглара се проваля и в града са пристигат пратеници, които да уговорят мирното възстановяване на Имперския суверенитет. Посланиците обаче подхождат твърде арогантно и надменно, което напълно проваля и без това трудните преговори. Биват отзовани, а на тяхно място е изпратена нова, по-голяма армия със собствен команден състав, обсадна техника и обсадни инженери. Войната е кървава и брутална, но в крайна сметка Съюза на свободните градове надделява и Империята е принудена признае поражението си и независимостта им.
Херцогството бързо подобрява благосъстоянието и увеличава богатството и влиянието си щом веднъж се е освободило от тежестта на умираща Империя. Голяма част от финансите, плащани преди като налози към централната власт, сега биват вложени в самия град и околностите. Протичат сериозни преустройства и скоро зоните между корабостроителницата и северния бряг на залива, както и по протежение на северния бряг на Варга се изпълват изискани богаташки имения. Кварталите на юг също биват облагородени, макар и да и населението им да не се радва на чак такива богатства. Сериозни вложения са направени и в укрепване на отбранителните съоръжения. Крепостната стена около града е разширена и надстроена, издигнати са нови кули и бастиони. Издигната е нова стена по поречието на Варга, с която да се охранява и управлява движението по реката. Много преселници се стичат към града и се заселват в покрайнините му. Новопридобитите влияние и богатства обаче поражда напрежение между Варглара и някои от съюзниците на херцогството. Сключват се тайни договорки и се заражда прикрита опозиция. Рухването на Човешката империя само две поколения по-късно бързо води до засилване напрежението в Съюза. Градовете се групират в няколко враждебни помежду си фракции. Стига се до въоръжени сблъсъци, в които Рунтарил ерд Вортдегал, внукът на Амрустил, успява да срази вражеските градове като ги окупира или обсади. Военните му успехи са съчетани с умели политически ходове, които подсигуряват пълната победа. Градовете запазват в различна степен независимостта си, а повечето - дори и сегашното си управление. Все пак са победените са задължени да изплатят обезщетения в пари и натура, а част от най-големите противници на Варглара са прокудени надалеч. Херцогът прибягва и до редица династични бракове, с които се опитва да скрепи дълготраен мир между градовете. В дългосрочен план това наистина дава резултат и следващите поколения растат в относително спокойна и мирна обстановка.
Династичните бракове водят и до разрастване на херцогството, когато независимите градове Ругдарир, Малвирала, Наргларала и Сутралгала се отказват от суверинитета си и се превръщат в провинции на херцогството.
Government
Royal cort of Varglaria
Geography
Wolf bay, Varga River
Founding Date
7'544 BL
Type
Large city
Inhabitant Demonym
Varglarian
Location under
Included Locations
Ruling/Owning Rank
Owning Organization
Characters in Location
